Може би
През много лета преминава
дивата нощна Луна
и пак е голяма, и все се възражда,
блести, но навява тъга.
Явно защото е с шарки покрита –
следи от живяно,
много видяла със своите сухи очи,
гърчи се, свива се в себе си,
после от сърпа, извития,
прелива във златно сърце.
Рисува прегръдки, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up