Може би
Може би
През много лета преминава
дивата нощна Луна
и пак е голяма, и все се възражда,
блести, но навява тъга.
Явно защото е с шарки покрита –
следи от живяно,
много видяла със своите сухи очи,
гърчи се, свива се в себе си,
после от сърпа, извития,
прелива във златно сърце.
Рисува прегръдки,
събира въздишки,
отмива тайни сълзи,
пулсира зад облак,
с морето флиртува...
Но най-важното,
от самота я спасяват
не свита студени звезди,
а жадни за чудо,
а жадни за обич,
живи човешки очи...
През много лета преминава
дивата нощна Луна
и пак е голяма, и все се възражда,
блести, но навява тъга.
Явно защото е с шарки покрита –
следи от живяно,
много видяла със своите сухи очи,
гърчи се, свива се в себе си,
после от сърпа, извития,
прелива във златно сърце.
Рисува прегръдки,
събира въздишки,
отмива тайни сълзи,
пулсира зад облак,
с морето флиртува...
Но най-важното,
от самота я спасяват
не свита студени звезди,
а жадни за чудо,
а жадни за обич,
живи човешки очи...
© Доли All rights reserved.
