21.07.2010 г., 15:36

Може би

823 0 1

Може би

 

 

Ще се скрия във дъжда, ще потъна във мъгла.

По ветровете ще бягам дива и сама,

в дълбините ще се сгуша, далече от хорска суета.

 

Ако можеше да съм птица, щях да отлетя,

ако можеше да съм риба, щях да плувам, глуха за света.

Но човек съм и съм тук.

 

Стъпила съм на земята, но с поглед вперен в небесата.

Плача често и в душата ми не спира да ръми,

но с усмивка мисля си как в някой друг живот

може би няма да боли...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...да, но пожелавам и в този живот да спре да те боли ..
    тъга завладява повечето от нас

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...