Може би...
Някога ще срещаш погледа ми,
някога ще зърваш ти сълза и две,
а някога дори ще мерваш образа си,
отразен във тяхното море.
Може да се спъваш в сянката ми,
или пък да сещаш мириса ми
в сливенските ветрове,
може даже да сънуваш дланите ми,
да те водят по незнайни върхове.
Може би ще страдаш с раните ми,
ще ме припознаеш в някое дете
и ще гониш даже вече старите ми,
изморени и износени нозе.
Вгледан дълго в снимките ми
ще преравяш спомени и грехове,
ще заплачеш с болките ми,
ще се молиш пак да те обича туй сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
