Mar 30, 2008, 8:44 AM

Може би...

  Poetry » Love
1.7K 0 8

Някога ще срещаш погледа ми,
някога ще зърваш ти сълза и две,
а някога дори ще мерваш образа си,
отразен във тяхното море.

 

Може да се спъваш в сянката ми,
или пък да сещаш мириса ми
в сливенските ветрове,
може даже да сънуваш дланите ми,
да те водят по незнайни върхове.

 

Може би ще страдаш с раните ми,
ще ме припознаеш в някое дете
и ще гониш даже вече старите ми,
изморени и износени нозе.

 

Вгледан дълго в снимките ми
ще преравяш спомени и грехове,
ще заплачеш с болките ми,
ще се молиш пак да те обича туй сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихни се, теди, не бъди тъжна! Хубав стих!
  • Благодаря сърдечно!И аз супер много се радвам,че ме четете и още повече,че ви харесва това,което правя...Прегръщам ви!
  • Тъжно, но прекрасно!
    Браво, Теди!
  • Вгледан дълго в снимките ми
    ще преравяш спомени и грехове,
    ще заплачеш с болките ми,
    ще се молиш пак да те обича туй сърце!
    Страхотно е!!!Поздравчета
  • Може би, някога, но ти живей за днес и сега!
    Прегръщам те!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...