Може би
Може би
(притча)
Самотен пътник. Тишина.
Картина уж позната.
Оставена кола. Жена,
усмихната - сърцата.
- Коя си в тази самота?-
попитал той жената.
- Една объркана мечта.
Това съм аз. Съдбата.
Теб търся. Да те преведа.
Знам пътя през блатата.
- Ще тръгнем, но пак - накъде?
- Хей там, в далечината,
където сливат се в едно,
небето със земята...
- Не ме води. Ще тръгна сам.
Ще мина през блатата.
И ще докосна, може би,
Небето от земята...
- И аз ще дойда. Ти върви.
До теб ще е съдбата.
И ще остана все така -
пак само... непозната.
- Подведе ме и затова
ти носи вината - в калта
нагазил и прошепнал
мъжът на жената.
Wali (Виолета Томова)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
