venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
5.10.2007 г., 23:43 ч.

Moже би... а може би не 

  Поезия
613 0 7

Може би нещо в мене умира
всеки път, когато докосна....
... сълза...
А може би не - беззвучната лира
в душата ми, топла и нежна....
... изгря...

Може би дните без огън са пусти
още от мрака на предишен живот,
от нощта...
А може би вятър във мен ще те пусне,
когато най-бурно отричаш с беззвучна стихия-зов,
ти това...

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Какво отричаш с това умиране?" - нищо не отричам, Светле. Смъртта не винаги е отрицание,..понякога тя е символ на Претворение, на ново възраждане...дори на възкресение! Плакала съм, много, и още ще плача...защото не се страхувам от емоциите си; плача винаги, когато имам нужда,(но само на саме със себе си защото вярвам, че сълзите облагородяват и пречистват...няма защо да се боим или срамуваме от тях!!!напротив
    На всички: Благодаря за хубавите думи....и за критиката,разбира се
  • Нежна тъга е стиха ти...!
    Браво!
  • Не докосвай сълзи,
    а докосвай усмивки
    и умрялото в теб ще възкръсне отново!
    Поздрав за хубавия стих!
  • Много красив стих.Поздравления!

  • Вени, защо нещо да умира в теб, когато докоснеш сълза? Какво отричаш с това умиране?Не си ли докосвала? И свои, и чужди? Моментът е много красив и в него се раждат много неща, а не умират,поне при мен. Иначе, това стихотворение ти е едно от най-добрите. Прочетох и другите ти, харесаха ми, че са много смислени! И че си дълбока! Някои места при тях за изглаждане, откъм вътрешен ритъм и рима. Пиши, талантлива си!
    пс: Това за вятъра ми напомня едно мое стихотворение за вятъра. Ще го напиша тук като отговор. Нямаше да го пиша.
  • Нежно... Поздрави!
  • Любов, Венера, нежна любов в
    красив стих, с обич.
Предложения
: ??:??