Moже би... а може би не

Comments

• 

  venus (Вечерница или Зорница)

  "Какво отричаш с това умиране?" - нищо не отричам, Светле. Смъртта не винаги е отрицание,..понякога тя е символ на Претворение, на ново възраждане...дори на възкресение! Плакала съм, много, и още ще плача...защото не се страхувам от емоциите си; плача винаги, когато имам нужда,(но само на саме със себе си защото вярвам, че сълзите облагородяват и пречистват...няма защо да се боим или срамуваме от тях!!!напротив
  На всички: Благодаря за хубавите думи....и за критиката,разбира се

  2007-10-06T14:35:51+03:00
• 

  petinka67 (Петя Кръстева)

  Нежна тъга е стиха ти...!
  Браво!

  2007-10-06T12:13:11+03:00
• 

  jantreya (Валентина Шейтанова)

  Не докосвай сълзи,
  а докосвай усмивки
  и умрялото в теб ще възкръсне отново!
  Поздрав за хубавия стих!

  2007-10-06T11:43:31+03:00
• 

  veesii70 (Веселка Стойнева)

  Много красив стих.Поздравления!

  2007-10-06T09:49:57+03:00
• 

  svetlic (Светла)

  
  Вени, защо нещо да умира в теб, когато докоснеш сълза? Какво отричаш с това умиране?Не си ли докосвала? И свои, и чужди? Моментът е много красив и в него се раждат много неща, а не умират,поне при мен. Иначе, това стихотворение ти е едно от най-добрите. Прочетох и другите ти, харесаха ми, че са много смислени! И че си дълбока! Някои места при тях за изглаждане, откъм вътрешен ритъм и рима. Пиши, талантлива си!
  пс: Това за вятъра ми напомня едно мое стихотворение за вятъра. Ще го напиша тук като отговор. Нямаше да го пиша.

  2007-10-06T00:31:38+03:00