Може би до Марс...
Понеже дрънкам врели-некипели,
или пък меч, а дребна съм. Уви,
каквото чели сте до днес сте чели...
От утре нищо. Карай да върви...
Понеже всяко чудо три дни трае,
а всяка битка знам ли докога.
Турнирът доживот е. Срокът - краен,
а краят му се вижда от сега.
Загърбвам ги: Осанна! и Разпни го!
усмивките зад кадър... Суета!
Приятелства, любови - под индиго
и си създавам всяка нощ света,
където тъжен воин сред преструвки,
живее си. Живот, като във фарс.
Продава свойте лачени обувки.
Билет да купи. Може би до Марс...
https://youtu.be/cdJHRkVU1P0?si=d1UPDp1LhVHd36LE
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
