Jun 13, 2024, 11:02 PM

Може би до Марс...

430 1 6

Понеже дрънкам врели-некипели,

или пък меч, а дребна съм. Уви,

каквото чели сте до днес сте чели...

От утре нищо. Карай да върви...

 

Понеже всяко чудо три дни трае,

а всяка битка знам ли докога.

Турнирът доживот е. Срокът - краен,

а краят му се вижда от сега.

 

Загърбвам ги: Осанна! и Разпни го!

усмивките зад кадър... Суета!

Приятелства, любови - под индиго

и си създавам всяка нощ света,

 

където тъжен воин сред преструвки,

живее си. Живот, като във фарс.

Продава свойте лачени обувки.

Билет да купи. Може би до Марс...

 

https://youtu.be/cdJHRkVU1P0?si=d1UPDp1LhVHd36LE

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...