20.01.2021 г., 11:36

Може би дори... сте ме разбрали

799 2 6

4 часът след полунощ е,

а сънят далече е от мен.

Колко пъти след такива нощи

виждал съм, как ражда се нов ден...

 

Колко пъти стаята ми свети

сред безброй прозорци тъмни, слепи.

Само моите разрушават мрака

в хармония със уличните лампи...

 

И луната няма да забравя

(ако няма облачни воали...)

Време е сега да ви оставя -

Може би дори... сте ме разбрали...

 

29.01.2006.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...