Може би е време
Може би е време
Може би е време,
да избягам, да се скрия
без за някой да ми „дреме”,
може би - да се напия -
„абсолют”сама в някоя хралупа,
или - под навес от слама -
и на кого ли ще му пука –
може би на татко, мама,
със сигурност - на моето дете –
"мъничко ще си почина" -
то ми вярва и ще разбере.
Ще си подаря година…
може даже три, и даже пет -
за колко ли отгде да знам,
вкарва се Човекът в ред,
в себе си кога остане сам?
Може би е време
да се „взема във ръце”,
ала не да се бичувам -
просто да поглезя туй Сърце –
с него да си похортувам.
Може би е време, да опитам
да политна, да поскитам –
Вярно - нямам си криле -
ако сетя Свободата, питам -
Земята, няма ли да е Небе,
а нозете – не ли са криле?!
Може би е време
да науча геометрия -
една черта да сложа –
без да мисля за симетрия
и да не одирам кожа
от крехкия си, женски гръб;
по въже да не вървя,
и нито стъпка “до самия ръб”,
Може би е време, да река си:
„ Ти си много, много ценна,
забрави веднага за Страха си!
Бъди на себе само верна!”
Може би е време,
да опитам да рисувам
в топъл, но и ярък цвят -
с Душата ще рискувам
дано и урадиса този свят!
…после - своето лице
(без да имам огледало)
ако рисунъкът ми е Сърце -
то тогава ще съм Цяло.
ПърваНова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Забелязах (такива стихове си личат) и това е чудесно - тази искреност, споделеност, особено ми импонират!
-
За мен - каквото ми е на душата, това е и на листа....тъжна, весела, очарована, разочарована....Стиховете са ми отдушник на всичко!
-
Разбира се...няма за какво да те извинявам... хубаво е да се дебатира, не само да отбелязваме прочит...Не мисля, че поезията ни разкрива душите - познавам лично хора пишещи красива, топла, слънчева поезия..а отвътре и в проявите си са с една дума Лоши човеци..и обратното....По-скоро поезията за мен поне е разкриване на усета ни към ставащото с нас, около нас и т.н. както и богатството на езика с който ще го опишем....
-
Извини ме, но черногледи стихо ме плашат...Може би и не ги разбирам?! Аз съм друго устроена !Поезията май ни разкрива и душите, повече от колкото трябва?!
-
Ех, Нине, усмихна ме приятно...твоята "бойкост" ми е любима! Много благодаря!
-
Не може би, а е крайно време, живота си твой в ръка да го вземеш! Хубаво е...и трябва щипка егоизъм, за да ни обичат!
-
Много хубаво!
-
Едно по едно - ще стане...Човек трябва да се отбива встрани от пътя, от време на време. Поздрави, Рени!
-
Толкова хубави думи сте казали, приятели: Меги, Елице, Еси, Марианка, Гавраил - правилно си схванал кавичките
, Маргарита, Ачо, Валя, Влад и Мисана - Благодаря ви от сърце! -
Всеки има нужда от подобно отдръпване и преосмисляне на себе си /след навършване на 40/. Но ти, Рени, майсторски си описала копнежа по него. Свалям ти шапка!
-
Мила Рени, напълно те подкрепям. Трябва да уважаваме душите, които носим, а не само да ги експлоатираме и товарим. Господ ни ги е дал и нямаме право да ги изтезаваме. Поздрави за стиха!
-
С Гавраил и останалите!До нови!
-
Привет, Рени! Много познато усещане! От опит мога да ти кажа, че е много трудно да се пренастроиш и да сложиш себе си сред най-ценните неща. Един познат лекар ме убеждаваше, че трябва да мисля първо за себе си, после за всички и всичко, за да съм щастлива. Според него, от моето щастие зависи успехът ми и щастието на обкръжението ми. С разума си го разбирах, със сърцето - не. И днес, много години по-късно съм си пак така. А сърцето се научи да е цяло по моя си начин на живот. Поздрав, Рени. Много силна поезия пишеш.
-
Първа Нова,
хубаво е да си в ред
но много са години пет
една бутилка"Абсолют"
слушател тих е благодат
рисуваш всичко в ярък цвят
и сутринта е "твоят свят". -
Много е хубаво, Рени! Поздрави!
-
Колко много мечти!
Дано ти стигне времето, Рени! -
"ако рисунъкът ми е Сърце -
то тогава ще съм Цяло."
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
