Може би е време
Може би е време
Може би е време,
да избягам, да се скрия
без за някой да ми „дреме”,
може би - да се напия -
„абсолют”сама в някоя хралупа,
или - под навес от слама -
и на кого ли ще му пука –
може би на татко, мама,
със сигурност - на моето дете –
"мъничко ще си почина" -
то ми вярва и ще разбере.
Ще си подаря година…
може даже три, и даже пет -
за колко ли отгде да знам,
вкарва се Човекът в ред,
в себе си кога остане сам?
Може би е време
да се „взема във ръце”,
ала не да се бичувам -
просто да поглезя туй Сърце –
с него да си похортувам.
Може би е време, да опитам
да политна, да поскитам –
Вярно - нямам си криле -
ако сетя Свободата, питам -
Земята, няма ли да е Небе,
а нозете – не ли са криле?!
Може би е време
да науча геометрия -
една черта да сложа –
без да мисля за симетрия
и да не одирам кожа
от крехкия си, женски гръб;
по въже да не вървя,
и нито стъпка “до самия ръб”,
Може би е време, да река си:
„ Ти си много, много ценна,
забрави веднага за Страха си!
Бъди на себе само верна!”
Може би е време,
да опитам да рисувам
в топъл, но и ярък цвят -
с Душата ще рискувам
дано и урадиса този свят!
…после - своето лице
(без да имам огледало)
ако рисунъкът ми е Сърце -
то тогава ще съм Цяло.
ПърваНова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
