Приятели със сигурност ще има,
с наведени глави ще си мълчат!
С очи ще търсят бримки по килима,
ще вдигат чаши с мен да се простят!
Ще има хора само за сеира
да видят само кой с кого, къде?
А други сред тълпата ще се свират
защото там се чувстват най-добре!
По регламент ще мине опелото,
след туй ще хвърли всеки шепа пръст!
И ще си тръгнат всички те, защото
със мен са се простили с честен кръст!
За утре с мисълта ще си отидат,
с проблемите на новия им ден!
Може би понякога ще идват
свещичка да запалят те за мен!
На мене все едно ще ми е, зная
защото ще съм капка в вечността!
Със сигурност не ще да бъда в Рая!
Но пък за Ада нямам смелостта!
Кой ли във момента ще ме пита?
Ще тръгна по пътеката натам!
Единствено на себе си разчитам!
Така ще бъде може би и там!
Но както и да е! Съдбата знае!
Най-верният съдник ще бъде тя!
Печели срещу всеки щом играе!
Но всъщност за това е тя съдба!
16.07.2024 г.
© Георги Иванов Всички права запазени