Може би... ще разпозная любовта
Ще седна някой ден до тебе уморена,
ще кажа, че сгреших, когато се отказах
от любовта, която ти ми подари...
но ще е късно вече грешки да признавам.
Затуй ще седна, за да помълчим,
да усетиш колко много съжалявам,
но ти това разбрал си вече,
дори когато всичко аз отрекох.
Аз думи подарих ти много
и в нощите като романи ги редих,
но нямах смелост да остана
и истината се страхувах да погледна,
по-лесно ми се стори да повярвам на измама.
И някой ден...
когато нямам нищо да ти кажа
в очите ми ще прочетеш
това, което от страхове ми остана.
От признания и грешки уморена бях,
очите ми сънуваха,
когато любовта потропа
и дланите ми като на дете
се молеха единствено за топло...
Не знаех как да почна да обичам,
сред рани нощем се събличах
да стопля нечия постеля
и с утрото по тръни да потичам
с вина, че никой не обичам...
Ще седна уморена може би
в ден, когато никой няма да ме чака...
Тогава няма да греша...
ще ми е лесно да позная любовта,
приседнала със мене да поплаче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
