Може това да са просто думи,
може пък това да е нечий портрет,
на хора незнайни, свързани в рими,
на хора объркани, хора без ред.
Да, тези герои сме ние самите.
И няма никаква грешка в това,
че чакаме ний да изпълнят молбите
на нашите себелюбиви сърца.
Ний слушаме, без нищо да чуваме.
Ний гледаме, без да прозрем,
че с грешките ний се ръкуваме
и даже не търсим подем. ...