Мойсей избра си Лъки за жена
Мойсей избра си Лъки за жена
и каза й, че е добра,
че няма връщане обратно,
че с нея заедно ще прави,
по начин свят и безвъзвратно,
устойчиви, красиви нрави
в свят за двама съграден –
все още от любов, лишен.
-Отказах се да скитам единак-
не искам повече да съм глупак,
защото туй остава вечен грях,
че тънат в сенки световете,
а в тях умира весел смях
и губят силата си боговете,
защото няма как да създадат
наследници – от себе си да отдадат.
-С теб ще бъда, нямам друг –
приех те да ми станеш ти съпруг,
а днес те виждам притеснен
и тръпне общото ни тяло
с въпрос дали си огорчен,
какво сърцето ти е в мен видяло
и правя всички нужни стъпки
да дойдеш в моите прегръдки.
-Ти питаш ме защо съм тъжен,
а аз сега и тук съм длъжен
да повторя стария рефрен –
да чуеш ти това, което
ме прави силен, радостен, пленен
и ражда любовта в сърцето,
която с теб споделям днес
чрез трепет, нежност и финес.
В любовта сме с теб стратези –
защо отхвърляш думите ми – тези,
с които ме наричаше “любим”,
за да кажеш публично, предвзето,
че вече с тебе не горим,
че твоето сърце било заето
и тъй минава целият ти ден:
в лъжи, че бил е вече овъглен.
Добре! Рефренът е един:
“Обичам те, дори да съм самин”,
но чуй ме за последно само –
сили зли, когато се стоварят
и сълзите закапят върху мойто рамо,
сърцата ни ще разговарят
и спорът ще е толкова излишен,
припомнили си пътя ни предишен…
Затуй рефренът мил мълвя
и чувстваш ме, че пак горя,
но правиш опит да ми кажеш:”Стига!”-
твърдиш:”Душата ми е наранена!”
а в мене сила се надига,
руши позиция притеснена
и аз крещя:”О, мили, Боже!”
обича ме, а пък шепти: ”Не може!”
Опитвам се и те разбирам,
но също аргументите събирам
и виждам, че е нужно малко
да отхвърля твойте правила,
но ще бъде твърде, твърде жалко
да те оставя, каквато си била,
че вече не е драматично,
а става някак си – комично.
Загриженост към тебе проявявам
и нея упорито отстоявам
в история – не дълбока,
но тук неща таквиз съзирам,
чертаещи пътеката жестока
и сили в себе си намирам,
което правя аз предимно,
когато има действие взаимно.
-Добре Мойсее, тук признавам,
за истинност не настоявам,
но твоето учение строго
душата ми разтърсва и боли –
понякога е твърде много
и в мен започва да кърви:
тогава не достига воля
и аз за отдих пак те моля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
