Мойте две юначки
Слънцето на две е разделено.
Две мънички слънца са всеки ден край мене.
В прегръдките ме топлят, с очите си ме греят,
за мен настъпва пролет, когато се засмеят.
Денят настъпва рано, по тъмно, малко мудно,
когато сладураните решават да са будни.
Зората още дреме, ужасно й се спи,
а мойте две мечета унасят се в игри.
Едната бодро скача, неистово крещи,
а другата с играчките препятствия строи.
На масата щом седнем, започват битки върли -
кой чашата да счупи, кой вилица да хвърли.
Следобедът е време за сън и за почивка,
ала, скътани, двете пак в ъгъла се кискат.
Пак мислят щуротия нова да извършат,
със нова лудория те ще ме довършат.
Едната пада, става, реве и продължава,
коляното надрала, глава я наболява.
А другата след нея, по примера на кака,
разголила колéне и скача с двата крака.
На пода нещо мачка, забавата голяма
и с гордост го показва на лудналата мама.
За тях майтап е всичко, не чакам аз отплата,
малките хитруши разказват ми играта.
Ала, когато вечер се кротнат уморени
и с мънички ръчички притиснат се към мене,
когато в тишината разказвам Пепеляшка
и леко ги завивам, задремали юначките,
тогава в мен остава едно-едничко само,
прошепнато с надежда и много нежност: мамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Бузова Всички права запазени
