5.12.2010 г., 19:07

"Мокра" Любов

746 0 1

Опиянен съм от нашата „мокра“ любов!

Искряща Любов под дъждовните пръски,

под пъстрия, весел, разперен чадър,

край блестящите очи на дъждовните локви.

Опиянен съм от твоите „мокри“ целувки,

под стичащи вадички със свежа вода

от твоите „мокри“ и страстни прегръдки

и сплетени пръсти във влажната ми коса.

Пред нас виж дъгата – красотата ефирна

да тичаме с тебе, под нея да минем,

за да е все тъй млада и все тъй силна

и винаги в нас да е благословена,

неземната ни „Мокра“, Безумна Любов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Помня как преплели пръсти
    тичахме щастливи под дъжда
    и твойте нежни,непокорни устни
    подсушаващи ме с обич след това..."
    Няма по хубаво от любов в дъждаИзпийте я цялата тази"мокра"любов.много романтично и жизнено.Много ми хареса.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...