5.12.2010 г., 19:07

"Мокра" Любов

745 0 1

Опиянен съм от нашата „мокра“ любов!

Искряща Любов под дъждовните пръски,

под пъстрия, весел, разперен чадър,

край блестящите очи на дъждовните локви.

Опиянен съм от твоите „мокри“ целувки,

под стичащи вадички със свежа вода

от твоите „мокри“ и страстни прегръдки

и сплетени пръсти във влажната ми коса.

Пред нас виж дъгата – красотата ефирна

да тичаме с тебе, под нея да минем,

за да е все тъй млада и все тъй силна

и винаги в нас да е благословена,

неземната ни „Мокра“, Безумна Любов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Помня как преплели пръсти
    тичахме щастливи под дъжда
    и твойте нежни,непокорни устни
    подсушаващи ме с обич след това..."
    Няма по хубаво от любов в дъждаИзпийте я цялата тази"мокра"любов.много романтично и жизнено.Много ми хареса.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...