margo2811 (Маргарита Йорданова)
31 215
31.05.2008 г., 12:26 ч.

Мокро 

  Поезия
594 0 4

Мокро 

 

Със  есенна дъждовност съм обвита,

дори душата ми е мокра.

Без дъждобран, разголена се скитам

през дните безгреховни.

С усещане за грях (дали е грешно)

се мъча да открия свойта сянка.

Грехът е - да си без надежда.

Аз искам да сме двама.

И двоен грях да си измислим,

да го изкупим двойно,

дори да си изгубя мислите.

Пък... нека да е мокро.

© Маргарита Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??