Мокро
Мокро
Със есенна дъждовност съм обвита,
дори душата ми е мокра.
Без дъждобран, разголена се скитам
през дните безгреховни.
С усещане за грях (дали е грешно)
се мъча да открия свойта сянка.
Грехът е - да си без надежда.
Аз искам да сме двама.
И двоен грях да си измислим,
да го изкупим двойно,
дори да си изгубя мислите.
Пък... нека да е мокро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Йорданова Всички права запазени
