25.09.2019 г., 20:49

Молба

588 0 0

Ноща престига!? 

Сърцето е потънало във страх!

Умът презира тъмнината...

паякът, паяжината си плете?

А с Плаща черен тъмнина,

ноща покрива в студ и самота.

Заспиваш,а в съня ти се вплитат

кошмари а след тях еротика и кръв...

а тя облива изстрадалата твоя плът.

В какво си сбъркал питаш тъмнината?

Къде изчезна човешкото във теб!?

Самотнико защо се криеш в самотата,

защо не вярваш на света.

Бодителю,учителю ,могъщ...

ти дай в ръце ми светлината!

И нека утрото веднъж усетя със душата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...