Sep 25, 2019, 8:49 PM

Молба

  Poetry
586 0 0

Ноща престига!? 

Сърцето е потънало във страх!

Умът презира тъмнината...

паякът, паяжината си плете?

А с Плаща черен тъмнина,

ноща покрива в студ и самота.

Заспиваш,а в съня ти се вплитат

кошмари а след тях еротика и кръв...

а тя облива изстрадалата твоя плът.

В какво си сбъркал питаш тъмнината?

Къде изчезна човешкото във теб!?

Самотнико защо се криеш в самотата,

защо не вярваш на света.

Бодителю,учителю ,могъщ...

ти дай в ръце ми светлината!

И нека утрото веднъж усетя със душата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...