Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
6.02.2009 г., 22:15

Молба...

929 0 3
О, Боже, отвори ти небесата
и гръм прати да ме убие...
Да не се мъчи душата,
че отново е самичка...

И нека огън да изпепели сърцето,
да няма спомени за него...
И нека град да избоде очите,
друг да не поглеждат вече...

И нека тихо Тя да дойде,
да ме отведе без мъка...
Да носи само кръст от кости и
по кървав път да ме повежда...

А аз безмълвно ще вървя и
ще се моля него вече да го няма...
Встрани не ще поглеждам -
душата е бездънна яма...

А друг не искам и да срещам -
не искам мъка във сърцето...
не искам сълзи във очите,
не искам болка по лицето...

За мене тя ще бъде вечна,
и нито огън, нито дъжд
ще могат да изтраят ударите
на този мъж...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0