Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Feb 6, 2009, 10:15 PM

Молба...

  Poetry
931 0 3
О, Боже, отвори ти небесата
и гръм прати да ме убие...
Да не се мъчи душата,
че отново е самичка...

И нека огън да изпепели сърцето,
да няма спомени за него...
И нека град да избоде очите,
друг да не поглеждат вече...

И нека тихо Тя да дойде,
да ме отведе без мъка...
Да носи само кръст от кости и
по кървав път да ме повежда...

А аз безмълвно ще вървя и
ще се моля него вече да го няма...
Встрани не ще поглеждам -
душата е бездънна яма...

А друг не искам и да срещам -
не искам мъка във сърцето...
не искам сълзи във очите,
не искам болка по лицето...

За мене тя ще бъде вечна,
и нито огън, нито дъжд
ще могат да изтраят ударите
на този мъж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0