Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Feb 6, 2009, 10:15 PM

Молба...

  Poetry
932 0 3
О, Боже, отвори ти небесата
и гръм прати да ме убие...
Да не се мъчи душата,
че отново е самичка...

И нека огън да изпепели сърцето,
да няма спомени за него...
И нека град да избоде очите,
друг да не поглеждат вече...

И нека тихо Тя да дойде,
да ме отведе без мъка...
Да носи само кръст от кости и
по кървав път да ме повежда...

А аз безмълвно ще вървя и
ще се моля него вече да го няма...
Встрани не ще поглеждам -
душата е бездънна яма...

А друг не искам и да срещам -
не искам мъка във сърцето...
не искам сълзи във очите,
не искам болка по лицето...

За мене тя ще бъде вечна,
и нито огън, нито дъжд
ще могат да изтраят ударите
на този мъж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0