Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Feb 6, 2009, 10:15 PM

Молба...

  Poetry
935 0 3
О, Боже, отвори ти небесата
и гръм прати да ме убие...
Да не се мъчи душата,
че отново е самичка...

И нека огън да изпепели сърцето,
да няма спомени за него...
И нека град да избоде очите,
друг да не поглеждат вече...

И нека тихо Тя да дойде,
да ме отведе без мъка...
Да носи само кръст от кости и
по кървав път да ме повежда...

А аз безмълвно ще вървя и
ще се моля него вече да го няма...
Встрани не ще поглеждам -
душата е бездънна яма...

А друг не искам и да срещам -
не искам мъка във сърцето...
не искам сълзи във очите,
не искам болка по лицето...

За мене тя ще бъде вечна,
и нито огън, нито дъжд
ще могат да изтраят ударите
на този мъж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0