19.02.2010 г., 16:32

Молба към Апостола

1.2K 0 16

       

 

Ех, Апостоле, къде останаха мечтите,

къде да дирим справедливост, доброта?
Ти знаеше ли нявга, че душите ни

не ще намерят път към свобода!

 

Отдавна вече няма хора като тебе,

с душа, сърце и мисъл да горят.

А днес, да знаеш, тъй са ни потребни,

живота нов със устрем да творят!

 

Сега за теб ще сложим китка цвете,

главата във поклон ще наведем.

Ти винаги си бил така човечен,

помогни оттам, нов свят да създадем!

 

                           19 февруари 2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...