Ех, Апостоле, къде останаха мечтите,
къде да дирим справедливост, доброта?
Ти знаеше ли нявга, че душите ни
не ще намерят път към свобода!
Отдавна вече няма хора като тебе,
с душа, сърце и мисъл да горят.
А днес, да знаеш, тъй са ни потребни,
живота нов със устрем да творят!
Сега за теб ще сложим китка цвете,
главата във поклон ще наведем.
Ти винаги си бил така човечен,
помогни оттам, нов свят да създадем!
19 февруари 2010г.
© Мария All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
