Молбата на една Пепеляшка
МОЛБАТА НА ЕДНА ПЕПЕЛЯШКА
Непознати принцове и рицари
безлики и безименни,
моля ви, не приближавайте до мен.
Танцувайте на бала с други,
нашепвайте на други нежни думи,
за други си уреждайте турнири.
Аз съм Пепеляшка бедна и невзрачна,
недостойна да погледне във очите
вашите изтънчени любими.
Плаха съм и се боя,
че благородната им доброта
ще се стовари върху мен.
Затова пазете я за себе си,
че скъпоценен дар от Бог е тя.
За мен не сътворявайте куплети.
Защото аз обичам рими нежни,
но как в поета мога да се влюбя,
когато знам, че те не са за мен,
когато в думите откривам друга?
Животът ми суров отдавна ме научи,
че любов с лъжа не може да се случи.
Пък и нима могла бих да се влюбя
в сянката на някой непознат,
зад която скришом дебне с камък
неуверена във чара си любима?
И как могла бих да обичам някой,
ако той не се гордее с името,
което от рода си е получил?
Или комуто не достига смелост
пред мене шлема си да снеме
и да застане със лице открито?
Как мога да сънувам нечий лик,
ако не съм го зърнала дори за миг
и ако нямам спомени незабравими
от силната му длан по кожата,
които да ме греят във самотни нощи?
Ако никога не е нашепвал с глас
името ми в нежна, звездна нощ,
нима могла бих във съня си да го чуя?
А вие, благородни и красиви дами,
спокойно спете и от мен не се плашете.
Далече съм, пък и на чуждо не посягам -
така ме е научил татко Шарл.
Ако някой на съкровищата ви посегне,
то тоз злосторник няма да съм аз.
Реалността все още не презирам
и знам, че въображаеми любими
не могат да прогонят самотата.
И вие, трубадури среброгласни,
под прозорците на тези мили дами
пейте свойте серенади страстни.
Аз чакам пътника с откритото сърце,
който здраво стъпва на земята,
чиито думи не са далече от делата,
да го погаля по умореното лице.
Чакам го да скъса девет чифта чизми,
да обиколи надлъж и шир земята,
да прекоси реките и блатата
и да ме намери сам в тъмата.
За да бъде той за мене светлина.
Пепеляшка съм и с честен труд
печеля своя скромен залък,
от никого не прося топла каша
или остатъци от нечия трапеза.
Пък вий, начетени, красиви лейди,
ръкавите си здраво запретнете
и за своите достойни рицари
по-здрави мрежи изплетете
и ги обичайте докрай, а не "дунейди".
15.01.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлияна Всички права запазени
