МОЛБАТА НА ЕДНА ПЕПЕЛЯШКА

Непознати принцове и рицари

безлики и безименни,

моля ви, не приближавайте до мен.

Танцувайте на бала с други,

нашепвайте на други нежни думи,

за други си уреждайте турнири.

Аз съм Пепеляшка бедна и невзрачна,

недостойна да погледне във очите

вашите изтънчени любими.

Плаха съм и се боя,

че благородната им доброта

ще се стовари върху мен.

Затова пазете я за себе си,

че скъпоценен дар от Бог е тя.

За мен не сътворявайте куплети.

Защото аз обичам рими нежни,

но как в поета мога да се влюбя,

когато знам, че те не са за мен,

когато в думите откривам друга?

Животът ми суров отдавна ме научи,

че любов с лъжа не може да се случи.

Пък и нима могла бих да се влюбя

в сянката на някой непознат,

зад която скришом дебне с камък

неуверена във чара си любима?

И как могла бих да обичам някой,

ако той не се гордее с името,

което от рода си е получил?

Или комуто не достига смелост

пред мене шлема си да снеме

и да застане със лице открито?

Как мога да сънувам нечий лик,

ако не съм го зърнала дори за миг

и ако нямам спомени незабравими

от силната му длан по кожата,

които да ме греят във самотни нощи?

Ако никога не е нашепвал с глас

името ми в нежна, звездна нощ,

нима могла бих във съня си да го чуя?

А вие, благородни и красиви дами,

спокойно спете и от мен не се плашете.

Далече съм, пък и на чуждо не посягам -

така ме е научил татко Шарл.

Ако някой на съкровищата ви посегне,

то тоз злосторник няма да съм аз.

Реалността все още не презирам

и знам, че въображаеми любими

не могат да прогонят самотата.

И вие, трубадури среброгласни,

под прозорците на тези мили дами

пейте свойте серенади страстни.

Аз чакам пътника с откритото сърце,

който здраво стъпва на земята,

чиито думи не са далече от делата,

да го погаля по умореното лице.

Чакам го да скъса девет чифта чизми,

да обиколи надлъж и шир земята,

да прекоси реките и блатата

и да ме намери сам в тъмата.

За да бъде той за мене светлина.

Пепеляшка съм и с честен  труд

печеля своя скромен залък,

от никого не прося топла каша

или остатъци от нечия трапеза.

Пък вий, начетени, красиви лейди,

ръкавите си здраво запретнете

и за своите достойни рицари

по-здрави мрежи изплетете

и ги обичайте докрай, а не "дунейди".

15.01.2008г.