МОЛЕЩА СЕ ДЕВОЙКА

Девойка спря се, коленичи, смъртно бледа

и с тихички молитвени слова заплака

над жарко цвете. Приближих се и се вгледах

в кристалните сълзици в чашката на мака.

Затвори си очите - ангелски красива!

Запрях дъха си, да не наруша покоя.

Тя цялата замря, а беше толкоз жива!

Наум си казах: ето че е само моя!...

Девойката мълвя с осанка на светица.

Запитах се какво и за кого се моли.

По нея мина сянка - черна плащаница.

Това смъртта ли бе? Тревога? Страх ли? Що ли?

Прекръсти се, изправи се и си замина.

Дори не ме видя, загледана в тревата.

Тя може би се вижда в райската градина -

девица посред царството на светлината.

Докоснах с влажни пръсти аленото цвете,

в което дишаше молитвата и кротка.

Видях в сълзата течно слънчице да свети.

И коленичих, поклонил се на живота.