Изправих се пред страшен праг.
На крачка от светлина и мрак.
Моите кървави вени,
пак до ножа опрени.

Чувам тишината.
Усещам самотата.
Това е съдба,
съдба, но не добра.

Мене прокълна
страшният сатана.
От  синьото небе
отново кръв тече,
образува се от кръв море.

Мене дяволът откри,
но не ми прости!
Сложи на очите ми сълзи,
разби всичките мечти.

И накрая ти помни
и така полека си умри.
Не помниш ли, кажи,
как тогава казах ти "моли"!

Моли се за душата,
моли се за сълзата,
моли се за съдбата,
моли се за мечтата!!!