25.07.2008 г., 11:27

Молитва

983 0 8
 

Господи, аз не възкръсвам,

тежкия жребий недей ми дава...

земята е уморена и мръсна...

И ти си останал само във хляба...

Господи, нали сме от тебе?!

Нали били сме някога жито...

Господи, къде ни погреба?

На кръста е всичко изтрито...

 

Господи, накъде отиваш?

Как да намерим към тебе посока?

Щом нас тука ни сриваш,

а ти си остана високо...

 

Господи, земята не ще ни приеме.

Много е пълна, страшно тежиме...

Господи, нямаме време,

твоята плът те вика по име...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара, Руми. Радвам се, че провокирам размисъл. Римляните още са го казали ( има такъв роман )Quo vadis, Domine? Или преведено - Къде отиваш, Господи? ... И раят и ада са тук, ние не възкръсваме.. за това се борим най - често срещу себе си, зашото както казах "нямаме време "..
  • Като цяло стихът ти ме грабна. Наистина. Има нещо в него, което определено е добро и завладяващо. Само че не можах да преглътна едно нещо - ти смяташ, че Господ "тука ни срива". Не! Ние сами си се сриваме. Господ ни е дал най-съвършеното място, където да живеем, да се радваме, да се обичаме, да се любим и да раждаме децатата си. Но ние се стремим към власт, пари, забранени плодове... Оттук идва цялата ни трагедия. Бог изпрати и Сина Си, за да ни каже истината в очите и да ни научи кое е добро и кое не, но кой ти слуша...
    Извини ме, че ти написах цял ферман, но твоето стихотворение ме провокира. Ще се радвам да прочетеш нещо от моите неща и да дадеш мнение. Наистина! Поздрави и дано не ми се обидиш за фермана...
  • Хареса ми. Браво!
  • Това е...!!!Разтърсващо!!!Полазиха ме тръпки, много въздействащо стихотворение!Поздравления, миличка!
  • Да.. болка е..

    Благодаря на всички!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...