21.08.2011 г., 23:42

Молитва

2.6K 0 34

Господи, преди да дойде моята нощ

и Ти ме поведеш след себе си във тъмнината,

позволи, освен душата си, да взема още

малко обич от приятелите си и от жената,

 

която цял живот обичах, а не любих...

Две-три сълзи позволи ми да изплача

за тези, които ме предадоха или изгубих

и сега навярно някъде далеч ме чакат.

 

Да попитам сливенския вятър

дали ще помни моето име,

да кажа сбогом на цветята

и слънцето над моята родина.

 

Господи, преди да дойде Твоят съд,

пред своя позволи да се изправя -

огледалото ми за последен път

да каже бил ли съм добър и праведен.

 

Мисля, праведно живях, макар и не набожен,

но ако някога съм съгрешил -

то значи  друга никаква възможност

съм нямал. Но винаги съм честен бил.

 

Обичах го - проклетия живот!

Но не усетих как година след година хвръкна.

Обсебваше ме, превръщаше ме в скот

и вече няма как от него жив да се измъкна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ст Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно... Бих искала да чета още твои творби!
  • "Обичах го - проклетия живот!...и вече няма как от него жив да се измъкна."
    !!!
  • Каквото и да напиша ще е малко.Ако можехте да видите сълзите в очите ми щяхте да разберете,колко ме развълнува Вашата творба!Благословен да сте!
  • Аз мисля, че още много може да напишете! Ще следя с интерес!
  • За много години!
    Обичай го проклетия живот!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...