21.08.2011 г., 23:42

Молитва

2.6K 0 34

Господи, преди да дойде моята нощ

и Ти ме поведеш след себе си във тъмнината,

позволи, освен душата си, да взема още

малко обич от приятелите си и от жената,

 

която цял живот обичах, а не любих...

Две-три сълзи позволи ми да изплача

за тези, които ме предадоха или изгубих

и сега навярно някъде далеч ме чакат.

 

Да попитам сливенския вятър

дали ще помни моето име,

да кажа сбогом на цветята

и слънцето над моята родина.

 

Господи, преди да дойде Твоят съд,

пред своя позволи да се изправя -

огледалото ми за последен път

да каже бил ли съм добър и праведен.

 

Мисля, праведно живях, макар и не набожен,

но ако някога съм съгрешил -

то значи  друга никаква възможност

съм нямал. Но винаги съм честен бил.

 

Обичах го - проклетия живот!

Но не усетих как година след година хвръкна.

Обсебваше ме, превръщаше ме в скот

и вече няма как от него жив да се измъкна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ст Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно... Бих искала да чета още твои творби!
  • "Обичах го - проклетия живот!...и вече няма как от него жив да се измъкна."
    !!!
  • Каквото и да напиша ще е малко.Ако можехте да видите сълзите в очите ми щяхте да разберете,колко ме развълнува Вашата творба!Благословен да сте!
  • Аз мисля, че още много може да напишете! Ще следя с интерес!
  • За много години!
    Обичай го проклетия живот!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...