Господи, преди да дойде моята нощ
и Ти ме поведеш след себе си във тъмнината,
позволи, освен душата си, да взема още
малко обич от приятелите си и от жената,
която цял живот обичах, а не любих...
Две-три сълзи позволи ми да изплача
за тези, които ме предадоха или изгубих
и сега навярно някъде далеч ме чакат.
Да попитам сливенския вятър
дали ще помни моето име,
да кажа сбогом на цветята
и слънцето над моята родина.
Господи, преди да дойде Твоят съд,
пред своя позволи да се изправя -
огледалото ми за последен път
да каже бил ли съм добър и праведен.
Мисля, праведно живях, макар и не набожен,
но ако някога съм съгрешил -
то значи друга никаква възможност
съм нямал. Но винаги съм честен бил.
Обичах го - проклетия живот!
Но не усетих как година след година хвръкна.
Обсебваше ме, превръщаше ме в скот
и вече няма как от него жив да се измъкна.