Молитва
Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре...
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд – многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.
И понеже светът се обърна с главата надолу,
моят първи приятел на двора копае ми гроб,
моят враг коленичи пред мен и за прошка ме моли,
а човекът, свободен роден, пожела да е роб.
Ще си легна във гроба, приятелю мой. Зарови ме!
Ще простя на врага си, та нощем да ляга щастлив.
Нека робът изпише на кръста ми своето име
и от моята смърт да прогледне свободен и жив.
Аз ще мина Отвъд, мъртъвците по път ще целувам
и пред тежките порти за пръв път смирена ще спра.
Боже, искаше син!... Но мъжете отново воюват.
Приеми със венеца от тръни една дъщеря.
© Ники Комедвенска All rights reserved.
