8.02.2018 г., 9:52

Молитва

494 0 0

 

Вдига се шум до бога.

Боже, не чуваш ли?

Болен е този свят, крее,

язви по тялото зреят.

Лъжепророците луди

всичко строят наопаки.

Къщите - с нови темели,

душите ни във окопи.

Кроячи със остра ножица

напасват смугла тревога.

Кой от кого ни спасява

с плацебо от мъртва утроба.

Чуй ме, макар скиталка,

имам все ще време.

Няма да се удавя

в локвите до колени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...