Вдига се шум до бога.
Боже, не чуваш ли?
Болен е този свят, крее,
язви по тялото зреят.
Лъжепророците луди
всичко строят наопаки.
Къщите - с нови темели,
душите ни във окопи.
Кроячи със остра ножица
напасват смугла тревога.
Кой от кого ни спасява
с плацебо от мъртва утроба.
Чуй ме, макар скиталка,
имам все ще време.
Няма да се удавя
в локвите до колени.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
