19.02.2019 г., 17:46

Молитва

647 0 4

В очите му звездици ясни светят,

сълзите мият камъка студен,

ръката детска четири лалета

полага под лика свещен.

 

Главата му склонена на гърдите,

молитва шепне детската уста:

„Прости ни, Господи, на Дякона бедите,

аз вече зная що е Свобода!

 

И тук, пред тебе, в тоя ден съдбовен

аз клетва давам ти пред тоя гроб,

да помня Него, за да е свободен

народът ми… и нивга вече роб!

 

И делото свещено да опазя,

и думите в дела да претворя,

та някога във земния си залез

без срам да си отида от света.

 

А ти, там горе, Боже,

води ме, както Дякона преди.

Сърцето си във таз молитва вложих,

за да ни има и след нас… Амин!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...