19.02.2019 г., 17:46

Молитва

645 0 4

В очите му звездици ясни светят,

сълзите мият камъка студен,

ръката детска четири лалета

полага под лика свещен.

 

Главата му склонена на гърдите,

молитва шепне детската уста:

„Прости ни, Господи, на Дякона бедите,

аз вече зная що е Свобода!

 

И тук, пред тебе, в тоя ден съдбовен

аз клетва давам ти пред тоя гроб,

да помня Него, за да е свободен

народът ми… и нивга вече роб!

 

И делото свещено да опазя,

и думите в дела да претворя,

та някога във земния си залез

без срам да си отида от света.

 

А ти, там горе, Боже,

води ме, както Дякона преди.

Сърцето си във таз молитва вложих,

за да ни има и след нас… Амин!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...