Вода,
Измии от сърцето ù пелина на дните.
Удари в скалите вика ù
и с ехото върни усмивка.
Както изглаждаш камъка,
изтрий грижите от челото ù.
Но утолявайки жаждата
не докосвай устните ù,
ще ревнувам.
Спри с бреговете си вятъра
да не разресва косата ù,
ще ревнувам.
Направи така че капчици,
да не докосват тялото ù,
ще ревнувам.
Когато укротена тръгнеш надолу, в ниското
дай и покой.
Вода,
Много те моля!
© Георги Динински Всички права запазени