Молитва пред децата на Украйна

Простете ми деца – аз много съм виновен

и идвайки насам смъртта ме аплодира!

Простете, че не мога вместо вас

във качеството на мишена да умирам.

Дори не мога да съм някой.

Дори не мога да заплача.

а бих желал с гърдите си да спирам

фугасите на вашите палачи.

Къде са европейските месии?

И американските къде са?

Простете им – те някъде са близо,

но предпочитат да се крият

под фустите на своите метреси.

Така е може би изгодно

Така дори е безопасно -

Мълчат и пазят поведение

пред жалкото изчадие на Кремъл!

Къде е Бог?

Навярно в небесата дреме -

полегнал върху някой облак,

а праведните чакат го напразно.

Простете Му деца!

Той малко недочува

и няма как изобщо да го трогнат

разплаканите ви разпятия.

Простете Му, деца, но явно му харесва,

когато се сбогувате с бащите.

Простете Му, че гузен е и бяга,

след ехото от войнстващи паради.

Но аз съм тук, за да поема

останки от вината на страхливците.

Разкайвам се и падайки разнасям

Голготите на вашата невинност.

Задушница! Но май, че само мога

да предоставям за децата отчаяния.

Простете ми, но скаран съм със Бога -

Останалото е мълчание!

Колоните от танкове са близо

и очовечването няма да е скоро.

Аз виждам оскотели черноризци

и сенки от „Голодамора“.

Изпадам в бяс и полудявам

от фалша на загрижени гробари.

Ще презимувам със самия дявол

на детските страдания в олтара.

Не коленича пред задрямалия Господ

и предпочитам да горя във Ада.

Решението трябва да е просто,

когато зарад нас децата страдат.

И предпочитам гроба да е ничий,

че камъни търкалят се в сърцата.

Виновен съм. Мълча и коленича

пред тъжните Голготи на децата.