М О Л И Т В А З А Н Е Г О
В живота търсих те по друми,
между изстреляни куршуми,
между неказаните думи.
Плътта отхвърлих и с душа
те търсих и живях сама.
О, моя ласка неживяна!
Утеха в стихове мечтана!
Подкрепа от невидим свят!
В сърцето ми разцъфнал цвят,
създал миражи във зелено
във мъничката ми Вселена!
През сълзите, че съм греховна,
ще си отида пак виновна.
О, Боже мой, съди ме строго,
но само него пощади!
Прости му всичките вини!
© Стойна Димова Всички права запазени