24.05.2007 г., 8:03 ч.

Молитва за завист 

  Поезия
1200 0 9
Те ми завиждат за ръцете ти, приятелю!
И нямат длан да си признаят, че са мъртви.
Те ми завиждат за това, че като вятър
ти бях последната за малко. После - първата.

Те ми завиждат за това, че еднорозите
във теб пристъпват мирно към дланта ми.
Че в мен е огледален пъвообразът,
че още е далече есента ми...

Завиждат ми за болката, която
ще имам право да ти причиня.
А аз се моля тайно на луната
да бъде вечна,
                         вечна завистта.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??