Молитва за завист
Те ми завиждат за ръцете ти, приятелю!
И нямат длан да си признаят, че са мъртви.
Те ми завиждат за това, че като вятър
ти бях последната за малко. После - първата.
Те ми завиждат за това, че еднорозите
във теб пристъпват мирно към дланта ми.
Че в мен е огледален пъвообразът,
че още е далече есента ми...
Завиждат ми за болката, която
ще имам право да ти причиня.
А аз се моля тайно на луната
да бъде вечна,
вечна завистта.
И нямат длан да си признаят, че са мъртви.
Те ми завиждат за това, че като вятър
ти бях последната за малко. После - първата.
Те ми завиждат за това, че еднорозите
във теб пристъпват мирно към дланта ми.
Че в мен е огледален пъвообразът,
че още е далече есента ми...
Завиждат ми за болката, която
ще имам право да ти причиня.
А аз се моля тайно на луната
да бъде вечна,
вечна завистта.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
