Молитва за завист
И нямат длан да си признаят, че са мъртви.
Те ми завиждат за това, че като вятър
ти бях последната за малко. После - първата.
Те ми завиждат за това, че еднорозите
във теб пристъпват мирно към дланта ми.
Че в мен е огледален пъвообразът,
че още е далече есента ми...
Завиждат ми за болката, която
ще имам право да ти причиня.
А аз се моля тайно на луната
да бъде вечна,
вечна завистта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
