Молитва за завръщане
МОЛИТВА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар.
Прискърцва вятърът с арпежи
от непокръстеното утро
и лудостта му е безбрежна –
насмела погреби барутни.
Шест-седем подивели котки
предат край пустия прозорец.
Стопанката – бреза самотна,
не вдига дрипавите щори.
А сянката ми – босонога
задълго залеза разресва.
Била съм тук. И днес не мога
да те прежаля, свидно детство!
Във всяка приказка, която
разказвам ви, докато спите,
побрах ухание на лято
и звездоструй сред мокро жито.
Но пада мрак и друго няма.
Блести сълзата ми за сбогом.
Причува ли ми се, че мама
да се завърна моли Бога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
