10.08.2008 г., 12:18 ч.

Моля се 

  Поезия » Философска
817 0 1
                                               
                                               Моля се


Напреде пътят е далечен,
хоризонтът с тъмен облак е засенчен
и мрак пропива се в душата ми,
в мъгла давят се сърцата ни!

И сякаш не е истина това,
повтарям в унес едни и същи все слова
и иска ми се някак да избягам,
да се събудя от кошмара мигом.

Но е истина и истински боли,
очите ми изплуват от истински сълзи.
Защо отново се случва на мен,
толко ли много съм съгрешила в някой ден?

Моля се за утрешния ден да няма страх,
от толко сълзи мигновено остарях
и уморени са всичките ми сетива
от всичко, дето вътре в мен остава.

И дай ни сили, Господи,
над всяко  изпитание да победим
и дай утеха на душите ни -
в покой да можем да заспим!



 

© Ани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса! Страхотно е Браво!
Предложения
: ??:??