Aug 10, 2008, 12:18 PM

Моля се

1.1K 0 1
                                               
                                               Моля се


Напреде пътят е далечен,
хоризонтът с тъмен облак е засенчен
и мрак пропива се в душата ми,
в мъгла давят се сърцата ни!

И сякаш не е истина това,
повтарям в унес едни и същи все слова
и иска ми се някак да избягам,
да се събудя от кошмара мигом.

Но е истина и истински боли,
очите ми изплуват от истински сълзи.
Защо отново се случва на мен,
толко ли много съм съгрешила в някой ден?

Моля се за утрешния ден да няма страх,
от толко сълзи мигновено остарях
и уморени са всичките ми сетива
от всичко, дето вътре в мен остава.

И дай ни сили, Господи,
над всяко  изпитание да победим
и дай утеха на душите ни -
в покой да можем да заспим!



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса! Страхотно е Браво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...