7.07.2010 г., 22:42

... моля те, ела!...

826 0 0

                       Една душа ранена скита

                       и търси тя покой и мир,

                       но в този свят - изпълнен с болка -

                       не ще ги срещне тя.

                                    И в миналото си тя вижда

                                    една любов, една тъга...

                                    любов и първа, и последна,                 

                                    любов едничка на света.

                      Очите ми все тебе търсят,

                      сълзите ми към теб текат,

                      ръцете ми все тебе милват

                      и търсят те със страх в нощта...

                                       Сърцето ми за теб жадува,

                                       за теб копнее то сега,

                                       то знае - краят наближава

                                       и прави път към вечността...

                        И щом настане тиха вечер,

                        и щом звездите заблестят...

                       към теб отправям взор далечен

                       и шепна -  моля те, ела!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...