МОЛЯ ТЕ, СТЪПВАЙ НА ПРЪСТИ!
Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет.
Люшнат на песен – аз падах и ставах – стисках си кътните зъби.
700 световни езици мълчаха и виха, до кърви прехапани в мен.
И, покачен на върха Арарат, плисках в ужаса сурия свой хранен гълъб.
Колко се надах с маслинена клончица да ми слети някой ден.
Пуснах мамутите, вълците, мечките – вече ми свършиха птиците.
Как да ти пратя – да пея ли, мила, най-светлата – първата, благата вест? –
гълъб не кацна – не каза здравей, татко Ной – аз й зърнах зениците, ...