На българоубийците и лицемерите
Моля ви, не ме търсете -
там, където ще ме няма!...
Нито сълзи, нито цвете
може да събудят камъка...
Няма нужда лицемерно
утре свещи да ми палите! -
Щом с небрежно недоверие
вчера ме заобикаляхте...
Няма смисъл да се питате:
"Но защо? Как тъй се случи?" -
Щом оглозгахте мечтите
и ги хвърлихте на кучетата...
Знам, че нещо ще напишете -
съвестите да са чисти...
Но човекът не е камък,
нито книга за прелистване...
Има нужда не от паметник -
а от повече обичане...
Марин Тачков
13 октомври 2011 г.
© Марин Тачков Всички права запазени
Много, много искрено, истинско и философско произведение!
Липсва обичането, а колко много се нуждаем от него!
Успех Маринчо!