9.03.2018 г., 23:09 ч.

Момчето и раците 

  Поезия » За деца
1215 3 15

На малък остров... със синя лагуна...

с ясно синьо небе – красиво и чудно

живееше момче с тъмно руси коси –

високо... добро... с морско сини очи!

То ставаше рано да плува с делфини,

морето го галеше с вълните си сини,

и момчето гребеше от свойте мечти

с препълнени шепи и с жадни... очи...

Но плажът бе пълен с раци червени,

те нямаха срам – бяха пълни гамени!

Те от порядък въобще не разбираха,

и момчето не можеше тен да събира.

То с червените раци в съня си биеше

и често от тях на плажа се криеше...

Така си живееше то... със делфини...

в красива лагуна без други роднини.

 

Но един ден от север вятър задуха,

и с облаци сиви - небето подпухна!

Сняг се посипа и морето замръзна,

а червените раци взеха, да зъзнат...

В малка колибка момчето се скри,

то огън запали и край него... се сви!

Постави вода да заври на котлона,

сложи си шапка и наметна балтона.

И тъкмо си сипваше в чашата чай,

когато се почука на колибката... май.

Момчето се сепна... отвори вратата,

и какво там да види – няколко рака!

Зъзнеха страшно - зачервени и голи,

един от тях жално за чай се замоли!

Без да му мисли и да задава въпроси

момчето покани най-омразните гости.

Бързо сипа им чай, зави ги с одеяла,

даже свойта вечеря сервира им цяла.

За десерт то им даде вкусни скариди,

то не искаше никой от тях да обиди!

А раците сведоха много бързо глави –

те разбраха веднага... какви са били!

И момчето така, заживя без простаци,

и през ден се печеше със хиляди раци...

Някак бързо то стана – с бузи червени,

и си нямаше никакви, други проблеми!

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри Йовев

9 март 2018 г.

Произведението е участник в конкурса:

"Къде живее доброто" »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всъщност прав си. Раците ядат скариди. Все забравям че, живеем на планетата на ужасите. Тук всяко живо същество трябва да убие и изяде друго живо същество за да живее. Планетата на ужасите. Къде ли се крие доброто тук? Минало е в пълна нелегалност.
  • Така е Пламене, но в природата е пълно с такива примери! Поздрави!
  • Стихотворението е чудесно, но раци да ядат други раци (скариди) ми звучи като канибализъм.
  • Иржи от името на добрите раци ти Благодаря за всички хубави коментари!
  • Аз пък не очаквах раците да са станали добри,но нали е приказка,така трябва.Да има поука.Да си призная никога не съм яла раци!Поне се варят,защото не бих хапнала сурова мида,както някои.....За вече добрите раци ти давам глас,Юри.
  • Гавраиле, Благодаря ти! Някой път може да хапнем раци във Варна ! Поздрави!
  • Доброто често е там където най-малко го чакат.Може да дойде и със червените раци.В щипката на единия рак-глас!
  • Teis Благодаря ти, пишеш красиво! Поздрави!
  • Браво, Юри! Глас и от мен!
  • Балагодаря ти Маргарита! Поздрави!
  • Успех, Юри! Много ми хареса.
  • Писал съм го за деца. Мисля, че за нас в късно да се променяме!
  • Може и за двете. Важено е вътрешното усещане.
  • Благодаря ти LiaNik! Аз вече не знам какво да мисля . Дали за раци или за простаци...😀😃😃
  • Аз пък си помислих, че историята е за това как са започнали хората да ядат сварени омари.Да си призная не обичам морски дарове, но този път мисля,че си представих червените раци с чаша чай в щипките
Предложения
: ??:??