Момчето и раците
На малък остров... със синя лагуна...
с ясно синьо небе – красиво и чудно
живееше момче с тъмно руси коси –
високо... добро... с морско сини очи!
То ставаше рано да плува с делфини,
морето го галеше с вълните си сини,
и момчето гребеше от свойте мечти
с препълнени шепи и с жадни... очи...
Но плажът бе пълен с раци червени,
те нямаха срам – бяха пълни гамени!
Те от порядък въобще не разбираха,
и момчето не можеше тен да събира.
То с червените раци в съня си биеше
и често от тях на плажа се криеше...
Така си живееше то... със делфини...
в красива лагуна без други роднини.
Но един ден от север вятър задуха,
и с облаци сиви - небето подпухна!
Сняг се посипа и морето замръзна,
а червените раци взеха, да зъзнат...
В малка колибка момчето се скри,
то огън запали и край него... се сви!
Постави вода да заври на котлона,
сложи си шапка и наметна балтона.
И тъкмо си сипваше в чашата чай,
когато се почука на колибката... май.
Момчето се сепна... отвори вратата,
и какво там да види – няколко рака!
Зъзнеха страшно - зачервени и голи,
един от тях жално за чай се замоли!
Без да му мисли и да задава въпроси
момчето покани най-омразните гости.
Бързо сипа им чай, зави ги с одеяла,
даже свойта вечеря сервира им цяла.
За десерт то им даде вкусни скариди,
то не искаше никой от тях да обиди!
А раците сведоха много бързо глави –
те разбраха веднага... какви са били!
И момчето така, заживя без простаци,
и през ден се печеше със хиляди раци...
Някак бързо то стана – с бузи червени,
и си нямаше никакви, други проблеми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
