2.09.2007 г., 18:31 ч.
Момент на слабост
Момент на слабост
Приятелю стари, скучаеш на бара
и уморено разтриваш очи...
Питието ти пълно е, някак замряло,
в кристални мехури разбиват се
всички мечти...
С бармана говориш за някакви
смешни, малки неща...
Но виждам, вътре със себе си спориш...
Зная, помниш и мене, и любовта...
Тъгуваш по малко...
Аз виждам тила ти красив...
И кимаш унило... ех, жалко...
Помниш как казах ти:
„С мен можеше да бъдеш щастлив...”
И после обърнах се тихо...
и тръгнах... вървях...
Не казах ни дума, но за тебе си мислих...
И все пак да се обърна, по дяволите,
защо не успях?
А ти след мене си гледал...
С надежда кристална в очите...
Защо не викна?
Защо не посегна?
С жест да ме спреш, защо не опита?
И сега срещнах те пак...
След години или може би век...
И надежда открадна сърцето,
че ти същия си,
запазил красивия си поглед на младеж...
Но виждам, уморено гледаш живота...
Преуморен от грешни любови...
И все пак тост вдигаш,
с искрица от някогашната красива история...
Кимнах във отговор.
Натежаха сълзите, главата си сведох...
А ти ме погледна...
Тъга ли прочетох?...
Плахо чак сега ли ръка ми протегна?!
Леко свих раменете...
На гордост играех.
Но късно е вече...
Ти затихнал си зов.
Имахме нашите нощи,
нивга любов...
А нелепата вяра за обич е
безкрайно далече...
Затихна страстта, като излекувана рана,
а ти още с мисълта си ме галиш...
За миг си спомних за нашата младост....
И пак за миг на старото място отбих се...
Но не за нежност да прося...
Разбираш ли... бе просто момент на слабост...
Приятелю стари, скучаеш на бара
и уморено разтриваш очи...
Питието ти пълно е, някак замряло,
в кристални мехури разбиват се
всички мечти...
С бармана говориш за някакви
смешни, малки неща...
Но виждам, вътре със себе си спориш...
Зная, помниш и мене, и любовта...
Тъгуваш по малко...
Аз виждам тила ти красив...
И кимаш унило... ех, жалко...
Помниш как казах ти:
„С мен можеше да бъдеш щастлив...”
И после обърнах се тихо...
и тръгнах... вървях...
Не казах ни дума, но за тебе си мислих...
И все пак да се обърна, по дяволите,
защо не успях?
А ти след мене си гледал...
С надежда кристална в очите...
Защо не викна?
Защо не посегна?
С жест да ме спреш, защо не опита?
И сега срещнах те пак...
След години или може би век...
И надежда открадна сърцето,
че ти същия си,
запазил красивия си поглед на младеж...
Но виждам, уморено гледаш живота...
Преуморен от грешни любови...
И все пак тост вдигаш,
с искрица от някогашната красива история...
Кимнах във отговор.
Натежаха сълзите, главата си сведох...
А ти ме погледна...
Тъга ли прочетох?...
Плахо чак сега ли ръка ми протегна?!
Леко свих раменете...
На гордост играех.
Но късно е вече...
Ти затихнал си зов.
Имахме нашите нощи,
нивга любов...
А нелепата вяра за обич е
безкрайно далече...
Затихна страстта, като излекувана рана,
а ти още с мисълта си ме галиш...
За миг си спомних за нашата младост....
И пак за миг на старото място отбих се...
Но не за нежност да прося...
Разбираш ли... бе просто момент на слабост...
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво, Диана!
-
Тръпки ме побиха......
-
Хареса ми и още как!!!
Поздравявам те! -
А ти ме погледна...
Тъга ли прочетох?...
Плахо чак сега ли ръка ми протегна?!
Леко свих раменете...
На гордост играех.
Но късно е вече...
Ти затихнал си зов.
Имахме нашите нощи,
нивга любов...
Позната история....
Много е хубаво! -
Браво, Моргана!
-
поздрав!
-
Много благодаря! Радвам се, че ви харесва!
-
Много хубав стих,Моргана!
Поздрав и прегръдка! -
Затихна страстта, като излекувана рана,
а ти още с мисълта си ме галиш...
Хубав стих! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
