Момент на слабост
Момент на слабост
Приятелю стари, скучаеш на бара
и уморено разтриваш очи...
Питието ти пълно е, някак замряло,
в кристални мехури разбиват се
всички мечти...
С бармана говориш за някакви
смешни, малки неща...
Но виждам, вътре със себе си спориш...
Зная, помниш и мене, и любовта...
Тъгуваш по малко...
Аз виждам тила ти красив...
И кимаш унило... ех, жалко...
Помниш как казах ти:
„С мен можеше да бъдеш щастлив...”
И после обърнах се тихо...
и тръгнах... вървях...
Не казах ни дума, но за тебе си мислих...
И все пак да се обърна, по дяволите,
защо не успях?
А ти след мене си гледал...
С надежда кристална в очите...
Защо не викна?
Защо не посегна?
С жест да ме спреш, защо не опита?
И сега срещнах те пак...
След години или може би век...
И надежда открадна сърцето,
че ти същия си,
запазил красивия си поглед на младеж...
Но виждам, уморено гледаш живота...
Преуморен от грешни любови...
И все пак тост вдигаш,
с искрица от някогашната красива история...
Кимнах във отговор.
Натежаха сълзите, главата си сведох...
А ти ме погледна...
Тъга ли прочетох?...
Плахо чак сега ли ръка ми протегна?!
Леко свих раменете...
На гордост играех.
Но късно е вече...
Ти затихнал си зов.
Имахме нашите нощи,
нивга любов...
А нелепата вяра за обич е
безкрайно далече...
Затихна страстта, като излекувана рана,
а ти още с мисълта си ме галиш...
За миг си спомних за нашата младост....
И пак за миг на старото място отбих се...
Но не за нежност да прося...
Разбираш ли... бе просто момент на слабост...
Приятелю стари, скучаеш на бара
и уморено разтриваш очи...
Питието ти пълно е, някак замряло,
в кристални мехури разбиват се
всички мечти...
С бармана говориш за някакви
смешни, малки неща...
Но виждам, вътре със себе си спориш...
Зная, помниш и мене, и любовта...
Тъгуваш по малко...
Аз виждам тила ти красив...
И кимаш унило... ех, жалко...
Помниш как казах ти:
„С мен можеше да бъдеш щастлив...”
И после обърнах се тихо...
и тръгнах... вървях...
Не казах ни дума, но за тебе си мислих...
И все пак да се обърна, по дяволите,
защо не успях?
А ти след мене си гледал...
С надежда кристална в очите...
Защо не викна?
Защо не посегна?
С жест да ме спреш, защо не опита?
И сега срещнах те пак...
След години или може би век...
И надежда открадна сърцето,
че ти същия си,
запазил красивия си поглед на младеж...
Но виждам, уморено гледаш живота...
Преуморен от грешни любови...
И все пак тост вдигаш,
с искрица от някогашната красива история...
Кимнах във отговор.
Натежаха сълзите, главата си сведох...
А ти ме погледна...
Тъга ли прочетох?...
Плахо чак сега ли ръка ми протегна?!
Леко свих раменете...
На гордост играех.
Но късно е вече...
Ти затихнал си зов.
Имахме нашите нощи,
нивга любов...
А нелепата вяра за обич е
безкрайно далече...
Затихна страстта, като излекувана рана,
а ти още с мисълта си ме галиш...
За миг си спомних за нашата младост....
И пак за миг на старото място отбих се...
Но не за нежност да прося...
Разбираш ли... бе просто момент на слабост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Поздравявам те!
