Желязното момиче се предаде,
огънало ръце от тънка ламарина .
Горещо капе огнената лава
на лятната му рокля от коприна.
Горещо капе, всичко запламтява
Горят и редовете, в жарко слънце
И златните жита глави сломяват,
в траур поклонено всяко зрънце.
И знаете ли, нищо не остава вечно.
Светът забрави бедното момиче.
Но всяка пролет, ще се завръща, преродено,
...в мириса на някое кокиче. ...