Желязното момиче се предаде,
огънало ръце от тънка ламарина .
Горещо капе огнената лава
на лятната му рокля от коприна.
Горещо капе, всичко запламтява
Горят и редовете, в жарко слънце
И златните жита глави сломяват,
в траур поклонено всяко зрънце.
И знаете ли, нищо не остава вечно.
Светът забрави бедното момиче.
Но всяка пролет, ще се завръща, преродено,
...в мириса на някое кокиче. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up